Заснемане на движение с ниска скорост на затвора и неподвижна камера

В предишната статия за заснемане на движение с ниска скорост на затвора разгледахме варианти, при които движим камерата успоредно на обекта т.нар. "panning" . Често това е метод, който се използва при фотография на спортни състезания, заснемане на коли в движение и т.н.  Този похват е приложим при успоредно движещи се обекти и създава усещане за скорост. В него акцент е основият обект, той трябва да е рязък и ясно очертан, което му придава освен интересен художествен облик, също и репортажен такъв.

Друг начин за заснемане на движещи се обекти с ниска скорост на затвора ( дълго време за експониране), е използването на максимално неподвижна камера. Тогава се получава точно противоположният ефект - всички неподвижни обекти са рязко очертани, а тези , които се движат са размазани. Логично е - ако камерата е неподвижна и времето за експониране е примерно  1/10, 1/5 , 1сек, движещите се обекти ще изминат определено разстояние за това време и отразената от тях светлина ще остави неясен рисунък върху фоточувствителния материал на нашата камера.  При това , колкото времето за експониране е по-дълго и скоростта на обекта е по-висока, толкова по неясен и размазан ще е фотографският му образ. Всъщност това е бил и основният проблем при появата на фотографията преди близо 200 години. Първите фотографски емулсии са били с много ниска чувствителност към светлината. Поради тази причина е било нужно много дълго време за експониране, понякога стигащо до часове. Това е правело невъзможно заснемането на движещи се обекти . Няма как да "спреш мига" ако експонираш минути или дори часове:)  На първите фотографии в градовете, улиците са били празни. Всички движещи се обекти - хора, животни , каруци и т.н. не са успявали да отразят достатъчно светлина, за да се появат на фоточувствителната плака. В днешни дни разполагаме с достатъчно високи чувствителности, но снимането с ниска скорост се търси умишлено с цел създаване на определен ефект и художествено внушение.

При този метод на снимане, отново използваме режим приоритет на скорост - S ( Tv ) и избираме нужната скорост, а камерата сама избира бленда. За разлика от следенето на движение обаче, тук апаратът трябва да е неподвижен.  Най-сигурно разбира се, е да използваме статив. Това е задължително ако снимаме със скорости на затвора под 1/10 сек, а ако камерата няма стабилизация и под 1/30сек с широкоъгълен обектив. За експонационни времена по-дълги от 1 секунда няма никакъв друг начин. Това обаче ще бъде обект на  съвсем отделна статия, свързана с нощна фотография, градски пейзаж и т.н. Тук ще разгледам само случаи на снимане от ръка, често в ситуации и условия, когато няма време за носене и разпъване на статив.

Вероятно някой ще попита защо е нужно да се снима така, при условие, че хората дълго време са работили за улавянето на мига - усъвършенствали са фотографските емулсии,  вдигали са сачувствителността им, повишавали са  скоростта на затвора и т.н. Отговорът е нееднозначен, но в основата му стои стремежът за по-различна визия, за улавяне на атмосферата и духа, за предизвикване на въображението и стимулиране на размисъл върху недоизказаното. Същото се случва и с живописта след появата на фотографията.  „A partir d'aujourd'hui la peinture est morte” ( От днес нататък живописта е мъртва" ),  възкликва френският художник Пол Дьо Ларош през 1839г , виждайки за първи път дагеротипия. Всъщност това не се случва, дори напротив. Буквализмът и директното отразяване на действителността при фотографията , освобождава живописта и тя се развива бурно след средата на 19 век. Появяват се различните течения на модернизма ( абстракционизъм, експресионизъм, сюрреализъм, кубизъм, футуризъм ) , които се противопостават на реализма и залагат на загадъчното, недоизказаното и мистичното.

По това време обаче, фотографията започва да се развива като изкуство и също търси своето бягство от буквализма на реалността. В края на 19 и началото на 20 век пиктореализмът във фотографията е много популярен. Стремежът екъм по-силно художествено въздействие и сближаване с модернистичните течения на живописта. Прилагани са всякакви прийоми - селективна липса на фокус, размазвания в кадъра, използване на специални обективи и дори умишлено повреждане на обективи, за да се получи максимално странен образ. Игра със скоростта и блендата, филтри и т.н. При копирането и проявяването се правят множество манипулации, тонирания и други ефекти, както и наслагване на изображения. Много от тези похвати се използват и до днес при цифровата фотография и особено напоследък около 100 години след затихването на първата му вълна, пиктореализмът е отново във възход, особено в социалните мрежи.

Всъщност, увличайки се в тези размишления, ми се струва, че  тази тема заслужава отделна статия с много примери от зората на фотографията до днешни дни, а сега се връщам на дългото време за експониране и неговата роля за по-различно и въздействащо изображение с поредица от примери .

 

Camera Leica D-lux,  , S-1/15sec, F2.8, 200ISO

Направих тази снимка в движение, докато се разхождах по една улица в гр Любимец. Видях идващите хора и окъртения знак. За част от секундата взех решение да намаля скоростта на затвора на 1/15сек , застинах и успях да направя само един кадър. Добрата вградена стабилизация на малката джобна камера ми позволи да постигна рязко изображение на фона, а бързо движещите се хора останаха като сенки в здрача. Получи се многопластово изображение с дълбоко внушение. Застиналият и бавно променящ се пейзаж - старата къща и старият знак със следи от времето , влизат в силен контраст с човешката преходност и мимолетност. В същото време втората сюжетна линия се крие в противоположното движение на двете групи хора - истинските, но неясни и бързо изчезващи и нарисуваните рязко очертани, но бавно разяждани от ръждата. Снимката беше наградена по време на най-големия международен салон за стрийт фотография в Италия. 

 

Camera Sony A7rmk3 , 24-70/2.8 , S1/10, F4, 100ISO

Когато снимам по време на сватба винаги се стремя да създам многопластови изображения, така че да предам духа на събитието по максимално интересен начин. При заснемането на долния кадър, дълго наблюдавах хорото докато младоженците на масата си почиваха. Виждах картините с танцуващи балерини зад тях и мислех как да създам  кратък разказ в един кадър от всичко това. Направих няколко проби с висока скорост, по-близки планове, експерименти с фокуса в предния и задния план, но резултатът не ми харесваше. Тогава намалих скоростта на затвора и установих, че точно това е внушението което търся. Запазвайки акцента върху младоженците и тяхното настроение и в същото време показвайки случващото се около тях в синхрон с интериора на залата ( Бална зала Тера в София )

 

Camera Sony A7mk3 , 24-70/2.8 , S-1/8 sec, F18, 100ISO

Това е снимка по време на сесия. Обичам да снимам в градска среда. Видях изрисуваната фасада на една кооперация и тя веднага предизивка асоциация с незабравимия роман на Павел Вежинов "Нощем с белите коне" . Поразителното внушение от изплуващият имагинерен образ на белите коне можеше да бъде свързан само със сън. А в сънят лицата са неясни и се променят. Бавната скорост на затовра беше единствения начин да се доближа до силното послание на книгата и нощните видения на главния герой. Да, наистина , както казва Ансел Адамс "Не правим снимката просто с фотоапарата, влагаме в нея и книгите, които сме чели, филмите, които сме гледали, музиката, която сме слушали, хората, които сме обичали"

 

Camera Sony A99 , 16-35/2.8 , S1/15, F4, 100ISO

Направих този кадър докато булката се приготвяше. Видях малката шаферка, която танцуваше сама в съседната стая , сложих широкоъгълен обектив, за да уловя цялата сцена и намалих скоростта на затвора, така че движещото се момиченце да стане като сянка - внушение, свързано с миналото и бъдещето. Трябваше да намаля още скоростта на затвора, за да се получи по-силен ефект, но за съжаление нямах това време. Детето забеляза че снимам и засрамено избяга:)

 

Camera Sony A7rmk3 , 24-70/2.8 , S-1/3sec, F2.8, 100ISO

Огненото шоу е често срещана атракция при различни тържества. Ниската скорост на затвора подчертава движението и създава огнен рисунък в тъмната нощ.

 

Camera Sony A77 , 16-80/3.5-4.5 , S1/10, F9, 400ISO

Типичен градски пейзаж привечер в италианския град Верона. В случая за мен беше важно да акцентирам на атмосферата и движението. Ако снимам на висока скорст ще изгубя усещането за движение. Колата може да бъде паркирана, няма как да знаем, че се движи. Ако използвам бавна скорост със следене ( Panning ) ще изгубя градската среда.

 

Camera Sony A900 , 70-200/2.8 @ 200mm, S-15sec, F9, 200ISO

Ефектът от ниската гледна точка и размазването в следствие на сравнително дългото експоненционно време , подчертава отчуждението и контраста между минувачите и този уличен музикант.

 

Camera Sony A7rmk3 , 24-70/2.8 , S1/10, F7.1, 100ISO

Комбинацията от подвижни и неподвижни обекти при заснемане с ниска скорост на затвора, може да се използва и при портретната фотография. В случая фонът ( трамвай ) е в движение , а моделът е неподвижен. Така се засилва акцентът :  "Градски портрет".

 

Camera Sony А99мк2 , 24-70/2.8 , S1/13, F2.8, 1250ISO

И още един портрет , при който фонът е в движение. По този начин можем да експериментираме на тема " Човекът и неговите демони"

 

Camera Nikon D500 , 16-85/4 , S-1/40sec, F8, 100ISO

Моторницата се движеше бързо, а аз исках в кадъра да се усеща движението, защото то подсилва настроението и емоциата на хората. Единственият начин да постогна това, беше чрез  ниска скорост на затвора да размажа водата отзад. Това обаче се оказа трудна задача, тъй като самият аз бях нестабилен и кадрите се размазваха изцяло. Едва при 1/40сек получих няколко успешни кадъра.

 

Camera Sony Xperia XZ2 Premium

Това е снимка с телефона ми, който бях сложил ниско до земята. Скоростта на затвора е 1/15sec

 

Camera Sony A77 , 16-80/3.5-4.5 , S1/10, F11, 100ISO

Многопластов стрийт кадър, в който бавната скорост на затвора е начин за създаване на контраст и дистанциране между забързаната безразлична тълпа и магазините, предлагащи различни примамливи отстъпки

 

Camera Leica D-lux,  , S-1/10sec, F4, 100ISO

При тази стрийт фотография не съм успял да задържа камерата стабилно и се е получило общо размазване в целия кадър. Въпреки това обаче аз си я харесвам заради настроението и уличната атмосфера.

 

Следваща част  : "Замразяване на движение с висока скорост на затвора"

За всякакви въпроси и съвети може да ми пишете на ЛС тук : https://www.facebook.com/bonibonev/