Един от най-големите проблеми на сватбените фотографи безспорно е теглото на раницата. Две камери и няколко обектива, светкавици и аксесоари, често тежат 10-12 и дори 15 килограма. На пръв поглед може и да не е много, но ако го умножим по 12 часа нещата започват да изглеждат сериозно...Сватбеният фотограф, за разлика от студийния, работи на терен и се движи много, често е сам, не винаги има екип, който да се грижи за техниката му. Доста колеги рано или късно започват да имат проблеми с гърба, а понякога се стига и до болница. Разбира се голямото тегло означава и голям размер на камери и обективи, а това създава неудобство. Няма как да си оперативен и бърз ако на гърба ти има обемиста тежка раница. Понякога се налага да снимам в доста тесни пространства и единственият начин да не се чувствам като слон в стъкларски магазин, е да оставя някъде раницата и да притичвам до нея за необходимия обектив или аксесоар. Това разбира се е рискова операция - от една страна рискувам някой да открадне техниката ми, от друга губя време и енергия. Дори и да се абстрахираме от евентуална кражба, по време на сватбеното тържество често има доста деца, а те тичат, играят, спъват се - т.е. са потенциална заплаха за техниката ни ... Няма как да им се сърдим за това, всеки е бил дете:)
Друг недостатък на голямата и тежка техника е, че прекалено бие на очи. Трудно можете да останете незабелязан и от това разказът губи непринудеността си. През последните години усещам, че интелигентните клиенти не обичат прекалено да позират и държат все повече на спонтанния разказ с много уловени моменти, емоции и дух. В края на краищата точно тези моменти са истинската машина на времето, която ще ги върне след години в техния ден. Режисираните сесии са хубаво нещо, но те няма как да имат внушението на откраднатия миг, особено ако е изненада и човекът не е знаел, че сте го заснели. С две думи - ако искаме нашият разказ да е от първо лице, трябва да сме в събитието и максимално малко да се натрапваме. Това едва ли може да стане ако сме с голяма и шумна техника. Дали обаче е възможно да постигнем необходимото качество с по-компактни и леки камери?
Всъщност малките фотоапарати винаги са съществували. Проблемът при тях е несменяемата оптика, по-малкия сензор, което означава по-високи нива на шум, по-плоско изображение и съответно по-трудно или почти невъзможно постигане на качество при ниска осветеност. Преди 7-8 години обаче се появиха т.нар. "хибридни" модели, които използват по-големи сензори и сменяема оптика, но нямат огледала, призми и съответната механика, заемаща място в тялото. Това ги прави значително по-малки от DSLR камерите, а късата работна отсечка дава възможност за голяма компактност на широкоъгълните обективи за тях. . Разбира се, липсата на огледало обуславя определени предимства, но и налага ограничения. В няколко точки ще се опитам да систематизирам основните от тях.
Предимствата :
1. Компактност и ниско тегло. Често цялата техника се събира в малка чанта
2. Електронен визьор - виждаме как ще стане снимката още преди да сме я направили и ако е нужно коригираме параметрите. Това пести много време при постпроцесинга, не се налагат толкова корекции на експозицията при конвертирането, което означава по-малко часове пред компютъра.
3. Тъч скрийн и тъч пад фокус. Изключително удобна функция - бързо избираме необходимата ни зона на фокус, няма нужда да разчитаме на централни зони и да прекадрираме, всички АФ точки са еднакво добри. Това отново пести време при постпроцесинга, снимките са перфектно кадрирани още при снимането и нуждата от "кропване" по-късно отпада. Също така е добре да се отбележи, че кропването (отсечката) намалява резолюцията и променя пластиката на изображението, свързана с ДОФ-а.
4. Въртящ се дисплей, комбиниран с бърз фокус - дава възможност за различни ниски или високи гледни точки.
5. Напълно безшумен режим - ако се наложи можете да снимате при изцяло електронен затвор без никакъв звук, щракане и т.н. Така няма да смущавате хората при църковния ритуал и ще бъдете съвсем незабелязан - т.е. ще можете да разчитате на много повече спонтанни моменти и изненади. Не забравяйте, че приятната изненада от уловена емоция затвърждава положителното впечатление у клиента към вашата работа.
Недостатъци :
1. Известен лаг ( забавяне) при натискането на спусъка спрямо високия клас ДСЛР камери.
2. Липсата на оптичен визьор означава, че не гледате събитието в реално време. Може да се случи да натиснете спусъка и уловеният момент да не е точно този, който сте очаквали.
3. По-бавен АФ при ниска осветеност.
4. Дългата работа в режим на "лайфвю" води до загряване на матрицата и повишаване на шума. Това е проблем при летните жеги. ДСЛР камерата задейства матрицата само в момента на снимката.
5. Работата с телеобективи е по-трудна, самата камера става небалансирана ( малко тяло + голям обектив)
6. Повечето модели все още нямат два слота за карти ( изключение са Fuji XT2 и Olympus E-M1mk2) . Снимането на две карти едновременно осигурява на фотографа по-голяма сигурност за съхранение на заснетия материал.
7. Липсват достатъчно светлосилни варио обективи.
Тествал съм всички видове безогледални системи и съм пробвал доколко вършат работа при заснемане на сватби още от появата им през 2008-ма година. Първият такъв фотоапарат беше Panasonic G1. Проблемите с бързината и трудната работа при ниска осветеност не ми позволяваха да се пречупя и да снимам активно само с такива модели. През годините обаче този тип камери извървяха дълъг път и стават все по-добри. Има модели с различни формати и размери на матриците - от малките 1" на Nikon 1 серията, през м4/3 на Panasonic и Olympus с размер на кадъра 13х18мм, APS-C вариантите на Canon, Fuji и Sony до пълноформатните 7-ци на Sony с 24х36мм матрици.
През тази година снимах доста с такъв тип камери, дори заснех една цяла сватба само с два модела на Panasonic - GX8 и GH4, при други сватби използвах GX8 или Olypmus Pen-F като втори фотоапарат. Съпругата ми, която често работи в екип с мен като втори фотограф прави чудесни неща с любимият и Panasonic GH4. Скоро пробвах новия Olympus E-M1mk2 , който е първият м4/3 апарат с два слота за карти - уникално бърза камера, за съжаление успях да снимам с него няколко дни, но извън сезона и все още не съм имал възможност да го тествам в реална работна среда.
Ще обясня защо използвах точно тези камери, въпреки по-малкия размер на сензора, при условие че на пазара има и с по-голям такъв.
Всъщност отговорът се крие в предимствата написани по-горе.
Бързият и много точен АФ е едно от най-големите предимства . Мигновеният АФ на Panasonic, използващ технологията "Depth from Defocus" - DFD дава невероятни резултати при всякакви светлинни условия и е особено ефективен при следящ АФ. В комбинация с тъч-пад и тъч скрийн, реално бракът при снимането се свежда до асболютен минимум и всъщност почти липсва, което не може да се каже дори и за някои ДСЛР камери от висок клас. Хубаво е да се има предвид, че ако имате дори и минимална грешка във фокуса, вече няма особено значение колко мегапиксела е матрицата на камерата ви , при много пиксели просто ще получите по-голяма картина с по-раздута грешка. Наиситна при ниска осветеност по-малките м4/3 матрици шумят повече, но когато имате точен и бърз фокус, в комбинация с изключително остра оптика, можете да жертвате част от остротата, за да подтиснете шума. Често тестовете за шум се правят от статив при обективи, затворени на бленда 5.6. Това е добре и показва възможностите на сензора, но в никакъв случай не дава яснота за реалната работа на системата. Кой си купува светлосилен обектив примерно с бленда 1.4, за да снима на тъмно при бленда 5.6 ? За мен много по-важно е как се представя системата при ниска осветеност. И тук нещата са малко по-различни.... Телецентричната оптика, разработена специално за формата м4/3 е много остра дори на максимално отворена бленда . Често висок клас обективи за ФФ камери достигат същата острота след като се затворят с 2-3 бленди. Т.е. при максимално отворена бленда, аз имам висока детайлност на изображението, която ми позволява да направя по-агресивно шумоподтискане ако се наложи и пак да ми остане достатъчно за печат примерно в размер 60х40см.
В известният сайт за ревюта и тестове на техника slrgear.com има тестове на повечето популярни обективи за различни марки и системи. Вие сами можете да си направите справка, но аз реших да покажа как изглеждат графиките на 3 нормални обектива в еднакъв ценови диапазон - 300-400лв. 25мм/1.7 на Panasonic за м4/3 и 50мм обективи за фул фрейм системи на други марки. Виждате каква е ситуацията при отворени бленди. За да достигнат остротата на м4/3 на макс отворена бленда , често се налага обективите за ФФ да бъдат затворени до 2.8-4 и дори 5.6. Графиките по-долу показват остротата в средата и края на кадъра. Лилавата равна графика долу означава висока рязкост и равномерност по целия кадър. Колкото по-високо и по-зелена е графиката, толкова по-ниска е детайлността.
Друго предимство е наистина малкия размер и балансираността тяло-обектив. Безогледалните ФФ камери са чудесни, но ако им сложите нормален или теле обектив, веднага се губи смисълът от компактното тяло. Много са интересни APS-C моделите на Фуджи, имат страхотни възможности и ниски нива на шум, но за съжаление при слаба осветеност АФ им е незадоволително бавен за мен. Също така нямат тъч скрий и тъч пад, което както отбелязах е удобство за бързо и точно кадриране. Все пак искам да изтъкна, че м4/3 моделите не могат да постигнат ДОФ-а и пластиката на камерите с по-голяма матрица. Максималната приемлива чувствителност е 3200ИСО, 6400 с голям компромис. Шум се вижда дори и при базови чувствителности ако гледате снимката на 100%, но това няма особено значение в практиката.
По-долу съм показал поредица от снимки в рални условия с Panasonic GX8, Panasonic GH4 и Olympus Pen-F. Няма корекции, филтри и т.н. Всички снимки са директно конвертирани от RAW, няма отсечки . С GH4 съм снимал в режим 3:2 и поради тази причина снимките са с тези пропорции. Използваните обективи са Leica 42.5/1.2, Leica 15/1.7, Panasonic 35-100/2.8, Olympus 75/1.8, Olympus 12-40/2.8, Olympus 25/1.8 . Описал съм подробно снимачните параметри. Ако кликнете на снимката, ще я отворите в пълен размер в отделен прозорец.
Първата серия от снимки са от сватбата на Мила и Пепи, която снимах изцяло с m4/3 камери.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 4, 1/60сек, ISO 500
Понякога електронният визьор помага да "видиш" и особено да фокусираш подобни многопластови отражения. Снимката влезе в класациите на международния конкурс за сватбена фотожурналистика на WPJA : Кликнете ТУК за да я видите в конкурса.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 200
Заснемането на подготовка и грим с подобна камера не е проблем. Светлосилният Leica 42.5/1.2 дава дефокус на задния план подобно на 85/2.4 за Фул Фрейм.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/160сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/250сек, ISO 250
GX8 е бърза камера, с едно докосване на дисплея фокусирам и заснемам момента на кихването :)
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 15/1.7, F 1.7, 1/200сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/125сек, ISO 250
При тази снимка леко подцених скоростта на затвора, в пълен размер ще видите малко "мръдване" . За съжаление тук липсва една страхотна "никонска" опция - праг на скоростта при ауто ИСО. Снимката беше класирана на 3-то място в световния конкурс за сватбена фотожурналистика на WPJA в категория "Емоции" . ТУК можете да я видите в страницата на конкурса .
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/160сек, ISO 400
Мигновен фокус по тъч скрийн-а = точно кадриране и "закован" момент.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/320сек, ISO 400
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 15/1.7, F 1.7, 1/125сек, ISO 500
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100mm, F 3.2, 1/800сек, ISO 200
През капките вода не е лесно да се фокусира. Електронният визьор и "лупата" помагат много в това отношение.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/1000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/3200сек, ISO 200
Булката и кумата тичат срещу мен, следящият АФ на камерата си върши чудесно работата. Имам серия от 10 кадъра на тази сцена и всички са на фокус.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/2500сек, ISO 200
Контражур - точно мерене и фокус.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/2500сек, ISO 200
Непринудена "стрийт " сцена . Отново точен АФ и бърза реакция.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/2000сек, ISO 200
Дефокусът е основен проблем при малката матрица на м4/3 системата, поради тази причина е задъжлително да имате светлосилни обективи. Leica 42.5/1.2 е доста скъп, но добра работа за портрети върши 42.5/1.7 , както и Olympus 45/1.8, които са няколко пъти по-евтини.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/1600сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 7.1, 1/40сек, ISO 200
Ниска скорост на затвора - стабилизацията помага за рязко изображение на основните обекти и размазване на движещият се отзад тролей. Някой вероятно ще каже - може да използваме и статив. Да, така е, но често няма време - виждате ситуацията и трябва да реагирате бързо.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/12800сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/1000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/8000сек, ISO 200
Отново бърз фокус - гледам през визьора и фокусирам с пръст по тъч пада на диспеля. Удобно при ярко слънце.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 2, 1/8000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/1250сек, ISO 200
Следващите два кадъра са идентични - само премествам с пръст фокусната зона - първия по групата отзад, втория по кумата с глухарчето. Този обектив вкарва много странен блик с характерен цвят при контрова светлина.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/800сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/1000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/320сек, ISO 200
Прецизен ръчен фокус през клоните на дърво.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 1250
Следващите 4 снимки са без светкавица при високо ИСО.
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/250сек, ISO 2000
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/200сек, ISO 3200
Снимка: Бони Бонев, Panasonic GX8, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/200сек, ISO 4000
Дори 4000ИСО е използваемо, когато имаме висока острота на обектива и можем да подтиснем шума.
Следващите снимки са направени с Panasonic GH4 от съпругата ми Марияна като втори фотограф при съвместна работа и отразяват различната гледна точка на втория фотограф.
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 250
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 59мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 200
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 200
Безогледалната система е перфектен избор за заснемане на спонтанни потрети и емоции.
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 800
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 500
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 500
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 100мм, F 2.8, 1/320сек, ISO 400
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/125сек, ISO 400
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/320сек, ISO 3200
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 2000
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/800сек, ISO 200
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 3200
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 1000
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.8, 1/100сек, ISO 1000
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/200сек, ISO 400
Снимка: Марияна Бонева, Panasonic GH4, Leica 35-100/2.8, 39мм, F 4, 1/200сек, ISO 200
Следват снимки от сватбата на Карстен и Наталия, заснети с Olympus PEN-F. Използвах малкия стилен "ретро" апарат като втора камера. Той ме изненада с много добро цветопредаване дори при високо ИСО. Като недостатък за подобен род снимки мога да изтъкна леко неудобния му дизайн обусловен от ретро формите.
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 26mm, F 2.8, 1/80сек, ISO 250
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 1.8, 1/250сек, ISO 2000
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 1.8, 1/250сек, ISO 3200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 42.5/1.2, F 1.4, 1/320сек, ISO 4000
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/320сек, ISO 640
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/320сек, ISO 640
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 25/1.8, F 1.8, 1/250сек, ISO 2500
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 25/1.8, F 1.8, 1/250сек, ISO 2500
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 35mm, F 2.8, 1/250сек, ISO 6400
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 12mm, F 2.8, 1/160сек, ISO 6400
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 12mm, F 2.8, 1/160сек, ISO 4000
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 12mm, F 3.5, 1/800сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 1.8, 1/640сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 2.2, 1/500сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 2.2, 1/500сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 15/1.7, F 1.7, 1/60сек, ISO 800
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 15/1.7, F 1.7, 1/125сек, ISO 3200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 15/1.7, F 1.7, 1/100сек, ISO 2000
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 3.5, 1/320сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 75/1.8, F 1.8, 1/1000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 24mm, F 2.8, 1/60сек, ISO 500
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 36mm, F 2.8, 1/640сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 40mm, F 2.8, 1/250сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 40mm, F 3.2, 1/320сек, ISO 400
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 34mm, F 2.8, 1/320сек, ISO 640
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Leica 42.5/1.2, F 1.2, 1/100сек, ISO 5000
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 12mm, F 5.6, 1/1000сек, ISO 200
Снимка: Бони Бонев, Olympus Pen-F, Olympus 12-40/2.8, 12mm, F 5.6, 1/1250сек, ISO 200
В заключение вероятно ще ме попитате дали бих минал изцяло на безогледална система. Отговорът ми е да , но при определени условия:
1 . Задължително втори слот за карти памет
2. Поне още един стоп по-нисък шум при високо ИСО
3. Повече светлосилни обективи. Специално за м/43 системата, поради по-малкия размер на матрицата, има нужда от варио обективи поне на бленда 2 и твърди достъпни обективи на 1.