Често получавам и-мейли и съобщения с един и същ тривиален въпрос : "Какъв фотоапарат да си купя, за да правя хубави снимки" . Отговорът е също тривиален : " Фотоапаратът е само инструмент, хубавите снимки зависят най-вече от вас" . Случвало се е на събития, особено сватби, някоя шаферка да ми направи забележка, че така, както съм застанал срещу слънцето, не може да се получи добра снимка. След като и покажа резултата, реакцията е " Ама защото апаратът е хубав" . Веднага парирам с " И вашите тенджери готвят вкусни ястия" :) Така ледът е разчупен и разговорът тръгва в желаната посока.
Разбира се изборът на фотоапарат зависи много от вида фотография, за която ще се използва. Има по-бавни модели, но с висока резолюция и динамика, които са перфектни за пейзажна фотография, други са бързи и могат да снимат при висока чувствителност - най-добър избор за репортаж и снимки при лоши светлинни условия, трети са универсални и вършат работа за всичко.
Много хора се отнасят с пренебрежение към компактните фотоапарати с вградена оптика и смятат, че те не могат да бъдат сериозен избор, особено за динамични снимки на хора, портретна фотография и т.н, тъй като няма как да им бъде поставен портретен обектив с бленда 1.4, който да размазва максимално задния план. Аз харесвам много качествените портретни обективи, но не съм краен в убеждението, че ако не си с 85/1.4 или 135/1.8 , няма как да направиш хубав портрет. Понякога е важно да елиминираме фона ако пречи и е разсейващ, но друг път той допринася за общото изграждане на историята. А често самоцелният портрет без разказана история, макар и перфектен технически, е скучен. Дефокусът си е дефокус и може да изглежда еднакво на гара Подуене в София и на гара Монпарнас в Париж, а това едва ли ще ви бъде цел ако снимате на второто място:) Всъщност напоследък заиграването със силния дефокус стана мода и се преекспонира, а това доведе до износването му като средство за по-силно внушение. Същото мога да кажа за стотиците нагласени пози по време на сесия. За съжаление те не са безбройни и започнаха да се повтарят, особено ако са на еднакви локации. Единственото, което остава винаги уникално, са истинските човешки емоции, така различни и индивидуални за всеки. Тяхното улавяне при снимки на хора, портретни сесии или просто като забавление между приятели, остава истински спомен от времето, мястото и духа. Спомен, който докосва сърцето и пълни очите след години.
За улавянето на такива емоции, често се налага да си разказвач от първо лице, а това означава да си близо до хората, да комуникираш с тях, да се шегуваш и да ги предразполагаш. Нещо трудно постижимо с голям и тежък фотоапарат + дълъг портретен обектив. В такива ситуации малкият и непретенциозен джобен фотоапарат би свършил по-добра работа. Аз не бих заложил на чиста сапунерка или телефон в този случай, заради прекалено плоската визия и известното забавяне при снимане, а бих избрал нещо по-бързо , с малко по-голям сензор, с възможност за ръчни настройки и директни контроли. Такива са съвременните безогледални фотоапарати със сменяема оптика, както и някои с вградена. Тук също има особености и компромиси. Избирайки безогледална фул фрейм камера с универсален 24-70/2.8 обектив, получавате страхотно качество, но това не е в никакъв случай джобен апарат, тъй като вариото с тази светлосила за голям сензор е също много голямо и тежко. По-добрият избор за обектив в този случай е по-малък твърд светлосилен, но ако се налага да снимате кадри с по-широк зрителен ъгъл, ще трябва да носите и още един, широкоъгълен, за да ги сменяте. Колкото по-малък става сензора, толкова са по-компактни обективите, но изображението става все по-плоско и чувствителността при ниска осветеност намалява. Един интересен вариант е фотоапарат с голяма матрица и вграден бърз светлосилен обектив - примерно Leica Q или Sony RX1. Leica Q има изключително остър 28мм обектив с бленда 1.7 и 24мп матрица. Веднага ще кажете, че 28мм е твърде широко и няма да ни върши пълноценна работа. Така е, но само на пръв поглед. 24-те мегапискела са много важни ако снимаме пейзаж на 28мм и искаме да пресъздадем множеството фини детайли в картината. В същото време едва ли са толкова важни при портретна фотография. Като се замисля, никой не е щастлив да му се виждат всички дефекти на кожата, така че 5-6мп според мен биха били перфектни за портрет. Т.е. можем спокойно да използваме заложените в софтуера кроп режими или да направим отсечка по-късно. 28мм обектив и 24мп матрица на Leica Q ни дават възможнос да правим отсечки, съответстващи на зрителен ъгъл/резолюция : 35мм и 15мп, 42мм и 10.5мп , 50мм и 8мп или защо не 60мм и 5мп. Не трябва да забравяме, че ДОФ-ът при кроп със зрителен ъгъл, съответстващ на 56мм, в тоя случай (28mm, F1.7 х2), ще бъде същият, както при истински 56мм обектив и F3.4 . Същите неща важат и за Sony RX1mk2 , който пък има цели 42мп на разположение, т.е. носи много на отсечки. За съжаление обективът му е с фокусно разстояние 35мм и няма как да го намалим за по-широк ъгъл, освен ако не използваме понижаваща приставка - конвертор. И двата фотоапарата са доста скъпи , между 7 и 8 000лв.
Доста по-евтин и с много добри характериситки е новият FujiFilm X100F. APS-C матрица с 24мп, фиксиран 23мм/2 обектив ( 35мм приравнено) , чудесни цветове и ниски нива на шум при цена около 2700лв. Ако все пак не сте готови да отделите подобна сума, на дневен ред идват моделите с м4/3 матрици на Олимпус и Панасоник или тези с APS-C на Sony и Fuji. Те обаче също имат нужда от допълнителна оптика, което ги оскъпява.
Интересен модел с м4/3 матрица и вградена оптика е Panasonic LX100 ( 1100лв) и неговият близнак Leica D-LUX typ 109 ( 1950лв). Двете камери са абсолютно идентични, имат м4/3 матрица с 12мп и чудесен обектив Leica с приравнено фокусно разстояние 24-75/1.7-2.8. По-високата цена на Leica D-Lux идва от името. Плащате за престиж. Нещо като идентичните SUV модели на Фолксваген и Порше:)
Точно такъв Panasonic ползвам с удоволствие като джобна камера, която може да бъде винаги с мен и в същото време мога да разчитам на бърз, точен АФ в комбинация с чудесен остър обектив Leica и 4К видео . Скоро снимах сесия на двама младежи и част от снимките направих с този апарат. Друга част са с DSLR и портретен обектив. Не знам защо, но сега гледайки снимките от сесията, доста от тези с малкия апарат, сякаш ми харесват повече... Вероятно заради по-непринудения контакт. Това е и причината да ги споделя с вас. За тези, които ще се интересуват от качеството за печат, съм предоставил файловете в пълен размер. Само трябва да кликнете на съответната снимка.
И така , представям ви Божидар и Стефи:
Малко се притесняваме...Panasonic LX100, 58mm equiv, F2.8
Колко точно се притесняваме ? Ей толкова...Panasonic LX100, 47mm equiv, F2.6
A ако ви накарам да се изплезите:) Нееее, не мога...Panasonic LX100, 40mm equiv, F2.5
Е, вече разчупихме гипса... Panasonic LX100, 40mm equiv, F2.5
Да пробваме контражур ? Panasonic LX100, 75mm equiv, F2.8
Стига близки кадри, я нещо в по-далечен план : Panasonic LX100, 24mm equiv, F1.7 . Тук трябваше да затворя на около 2.8-4:)
И сега една eмоционална серия на улицата. Направих около 15-на бързи кадъра и всички са с перфектен фокус, няма прекадриране, местя фокусната зона с контролера. Ето няколко : Panasonic LX100, 75mm equiv, F2.8
Смяна на локацията : Panasonic LX100, 24mm equiv, F1.7
Panasonic LX100, 24mm equiv, F1.7
И сега ще покажа три кадъра - първите два с компактния апарат, а третият с фул фрейм и 135мм портретен обектив
ФФ със 135мм
Портретният на ФФ е страхотен, но понякога се сещам за оня пример с гарите Подуене и Монпарнас...
Тук може да разгледате избрани снимки от сесията с двата апарата - компактен и ФФ :
http://bonibonev.com/bojidarstefi
Като заключение, ще цитирам една любима английска фотографка - Анабел Уилямс :
"Photographing People is 90% Psychology and 10% Technique"